Есен е. Не помня от кога не обичам този сезон – прави ме някак тъжна, меланхолична и ме заливат всякакви мисли и размисли. Тази есен обаче е различна. Защо ли?!
Помня от детството ми, дядо често казваше, че есента е най-хубавият сезон. Прибрал си реколтата, спестил си пари за зимата, преброил си пилците, и агънцата, и бебетата, създадени в топлият уют на зимата. И започват празниците – Димитровден, Архангел Михаил, Никулден и така, та чак до пролетта. Помня не само думите му, но и един от онези мигове, когато го е казал.
Есенна вечер, песента на дъжда се слива с бумтенето на печката, а ние с братовчедка ми седим сгушени в леглото. Дядо присяда до нас, чете вестник и отговаря на въпросите на внучките си – любопитки, разбира се: “Дядо, а защо като дойде есен вече не работите, а си почивате? А защо не си почиваш лятото, когато можеш да си играеш с нас, навън?” Той оставя вестника, настанява се удобно, отговаря на въпросите ни, а после ни разказва приказки, които баба, докато прави вечерята, допълва или уточнява.
Сега като си спомням тези мигове, безценни в моя живот, си мисля “Как съм могла да забравя за тях и да престана да харесвам есента?”
Предполагам, че начинът ни на живот в големия град, някак ни е повлиял, защото не съм единствената с подобно отношение към него. Свършило е лятото, сезонът на почивките и безгрижието, на леките дрешки и късните разходки. Дошло е време да се върнем на работа, училище, университет. Нова година, нов късмет – през есента! Звучи странно, но така го чувствам. И май не само аз.
Но преди няколко дни Жени написа “Най-накрая есен”. Забавно ми беше да прочета първото изречение – “Ами да, знам, че ще ме бият много хора след това, което ще напиша, ама признайте си, че това до сега не беше истинска есен- тениски, слънце… Ааа, не на мен…” Разсмя ме!
А по това време течаха едни мисли през главата ми, проясняващи, изясняващи, потвърждаващи.. Настана бъркотия в мен. Но настроението ми се разведри, мислите ми потекоха в правилната посока и... някак погледнах есента с други очи. А днес си спомних за дядо...
И есента започна да ми харесва. Отново!
Есента явно отдавна те харесва :) Хубаво е, че ве че е взаимно :)
ОтговорИзтриванеТолкова се радвам, че по някакъв начин съм ти повлияла, а ако не друго- поне съм те разсмяла :D Tова ми е любимо :)
ОтговорИзтриванеИ понеже ми е първи коментар- Честит блог! Да си го позваш със здраве! ;)
охо, още една фенка на есента! :)
ОтговорИзтриванеЗатова обичаш есента - заради дядо си! Хубаво е когато можем за нещо да "обвиним" някой друг ;)
ОтговорИзтриванеВитанова, благодаря за думите - приятно ми е да си мисля, че есента ме харесва. :)
ОтговорИзтриванеМисля, че тази "вина" Вили, той с удоволствие ще я поеме, където и да се намира сега. :)
Не е само заради него, а и заради всички невероятни спомени, които имам от детството си, за този сезон. Бях ги позабравила, улисана предполагам, в забързаното ежедневие и мрънкаща, че лятото си е отишло толкова бързо.
Фенка на есента - странно ми звучи, но ме кара да се усмихвам - благодаря мамо Яна.:)
Жени, Жени - ти не само ме разсмя тогава, но и разведри, та мислите ми да потекат по-плавно по правилния път - благодаря ти! :)
(o:
ОтговорИзтриване